Банерите се класифицират по следния начин:
• Според големината – банер и бутон
• Според наличието на движещи се образи – неанимиран (статичен банер) и анимиран (с последователно сменящи се кадри – надписи, акценти, анимация и т.н.)
• Според честотата на показване – фиксиран (рекламата заема 100% от определена позиция) и ротационен (на една и съща позиция са разположени няколко реклами, които се сменят на определен период от време или при всяко презареждане на страницата)
• Според използваната технология – класически (във формат gif, jpg), флаш банер (flash технология) и rich media (HTML, 3D анимация и др.)
• Според използваните апели – негативен и позитивен, коригиращ, еротичен, агресивен и т.н.
• Според целите на кампанията – имиджов банер (за налагане на търговската марка) и действен банер (push-banner: за предизвикване на реакция у потребителя) Рекламният банер е най-старата визуална форма на реклама в Интернет и вече са формирани навици у рекламодателите в ползването му. Към 2000г. 58% от парите за уеб-кампании са изхарчени за банерна реклама. Банерът лесно се разпознава от потребителите като реклама и им дава избор дали да кликнат или не според интереса им. Има контекст и може да се персонализира. Изисква съзнателно внимание от страна на аудиторията. Банерът може да се актуализира непрекъснато и е гъвкав като структура и съдържание и увеличава сериозно познаваемостта на марката.

Недозираното натрупване на банери в уеб-сайтовете с цел увеличаване на приходите от реклама е основен проблем. То води до негативно отношение на потребителите, рязък спад в ефективността на банерите и намаляване на скоростта на зареждане на страницата. Вече съществуват програми за потребителски контрол върху банерите, с които се разглежда само съдържанието на дадена страница без визуалната реклама. Класическият банер се счита за отживелица, тъй като е използван максимумът от възможностите му и вече рядко потребителят може да се изненада и впечатли.